Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Любопитни статии за котки

Девон рекс

Девон рекс

статии: Породи котки

През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.

Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен.

Герман Рекс

Герман Рекс

статии: Породи котки

За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.

История на съжителството между котките и хората

История на съжителството между котките и хората

статии: Любопитно

В Месопотамия, Анадола и Йордания са открити в непосредствена близост останки на хора и на котки, които са датирани на повече от 9000 години. Трудно е обаче да се установи дали става въпрос за вече опитомени животни или за диви котки, които са били обект на ловуване заради меката си козина. Поради това за начален период на процеса на опитомяване на котките се счита времето около 4000 години преди новата ера.

От древен Египет произхождат първите неоспорими доказателства за мирното съвместно съществуване на котки и хора – гравюри и надписи, създадени около 3000 години преди н.е. Най-ранното свидетелство за опитомяването на котките е изображение на котка с каишка, открито при разкопки в една от могилите на петата египетска династия.

Манкс

Манкс

статии: Породи котки

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка.

Мамо, искам котенце!

Много родители рано или късно чуват подобна молба-изискване от своите деца. На мястото на „котенце” може да фигурира „кученце”, „хамстерче” и по-рядко „птиченце”. Но при всички случаи смисълът на детската молба остава неизменен: то иска в дома да има животинче. При това няма никакво значение колко играчки има. Дори когато играчките са малко и родителите се опитат да го съблазнят с някое ново, модерно механизирано чудо на играчната индустрия за да му отвлекат вниманието от исканата писана или кутренце, малкият човек често остава непреклонен. Тогава обикновено възрастните оказват натиск за да принудят подопечния си малчуган да се откаже от желанието си да им завъди вкъщи някакво домашно животно. В качеството на аргумент те често се позовават на потенциалната опасност, която представлявали кучетата и котките за здравето на детето – бълхи, глисти и „въобще всякаква там зараза”.