Кимрик

Произход и развитие

Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби. По-късно била създадена и международна обединена асоциация на кимрик, която много допринесла за разпространението на тази порода из различните части на света. През май 1989 г. породата получила шампионски статус от СFА, а една година по-късно вече пет асоциации признали породата и оттогава тази порода заема достойно място във фелиноложките изложби във всички щати на САЩ.

Екстериор и стандарт

Породата кимрик може да се нарече без преувеличение полудългокосмест вариант на менската безопашата котка. Не вземайки предвид дължината на Космената покривка, стандартът на кимрик съответства на стандарта на менската безоиашата котка. Тялото е тежко и набито. Гърдите са широки и силни, с добре развита мускулатура. Задните крайници са по-дълги от предните, което се изразява в приповдигане на задницата и в своеобразния начин на бяг - на скокове както заека. Главата може да се сравни с обърната круша, защото муцуната е кръгла и малко издута. При котараците обикновено има по-изразени бузи. Очите са големи, с овална форма, с леко скосяване към носа. Обагрени са в съответствие с основната окраска на козината. Кимрикът има своеобразна космена покривка, която продължава от плещите до кръста и включва "бричове" на върха на задните крайници, долната част на корема и около шията, където космите са по-дълги от останалите части на тялото. На муцуната и на лапите козината е по-къса. На ушите има снопчета от косъмчета. При кимрика (както и при менкса) опашката е няколко типа:
1.Тип rumру - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;
2.Тип rumpy-riser - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;
3.Тип stumpy - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);
4.Тип longy - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.
На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки. Стандартът на породата признава всички типове окраска, освен шоколадовата, бледолилавата и окраската с отмети.

Качества и поведение

Котките от тази порода имат известни трудности при размножаването. За да се получат безопашати котки, е необходимо правилно комбиниране на родителите, като се знае тяхното точно родословие. Опитите да се въведе съвършено късо и набито тяло, съответстващо на стандарта на породата, често завършва с раждането на котета с отклонения в анатомията на гръбначния стълб и на правото черво. Котките от тази порода са игриви, добронамерени и никога не проявяват агресия. Изискват голямо внимание и ласкаво отношение. Много добре съжителстват с членовете на семейството и особено с децата. Някои екземпляри от породата проявяват поразителна памет. Кимрикът е не само интелигентна и ласкава домашна котка, но и забележителен експонат, интересен за наблюдение.

Последни мнения във Форума:

  • Фрейя, 21.04.2015:
  • Рижо, Бежо, Гергана и Черньо, 15.11.2012:
  • Уличните ни котета, 25.06.2012:
  • Изгубена котка, 16.08.2017:
  • кастриран котарак- казус, 05.08.2017: