Бирманска котка

Приема се, че бирманската котка произлиза от Бирма, където е била обожествявана от местните жреци. Не случайно породата е известна и като „Свещена бирманска котка”.

Вероятно около 1919 година мъжки и женски екземпляр били пренесени до Франция. Само женската котка – Сита, отцеляла по време на дългото пътешествие, но за щастие се оказало, че е била забременяла.  От това котило произлезли всички днешни представители на породата.

През 1925 година френските фелинолози признали бирманската котка за официална порода.

След края на Втората световна война обаче, в цяла Европа останали само 2 котки от породата, което наложило кръстосването й с други породи.

Перфектната бирманска котка е голяма, продълговата и набита. Има копринено мека дълга козина, но не толкова тънък косъм, колкото при персийските котки например. Цветът й е светъл, като крайниците, муцуната и опашката преливат в тъмен цвят, като при сиамските котки.

Характерът на бирманската котка е прекрасен – те са игриви, елегантни, но едновременно с това и тихи и ненатрапчиви.