Може ли котката да се вразуми?

Ако искате вашата котка да се чувства добре, да бъде пълноценен член на семейството, дайте й възможност да види и чуе всичко, което й е необходимо. Даже в неголям градски апартамент тя може да намери за себе си начин да си прави разходки, дори „екскурзии” – с други думи, да се поддържа в добра форма.

Колко е интересен животът там навън, зад прозореца! Да, с часове можеш да го наблюдаваш, застанал на перваза... Няма защо да се опитвате да развличате котката си. Тя сама си се развлича.

Котките са извънредно придирчиви що се отнася до избора на постоянно местожителство. Особено прецизно избират кътчето си за спане. Не се намесвайте, не им пречете в това! То не е проста работа. Ами че нали трябва да се избере такава „точка”, от която да може да се следи всичко, което става в къщата! Котката ви може да смени няколко места, преди да намери онова най-подходящо, което наистина й харесва. Стопанинът й, разбира се, също може лесно да бъде разбран – за него е важно котката да не му създава неудобства и да не предизвиква безпорядък. Затова той все се опитва да настани своята писана в някоя кутийка или кошничка по-близо до вратата. А тя – не иска и да чуе! Тя вече си има избрано заветно местенце върху облегалката на дивана. Но там пък така си личи всяка мръсотийка, която лапичката й донесе, всяко паднало косъмче! ... Котката трябва да бъде „вразумена”, като при това да не се влиза в конфликт с правилата на хигиената.

Имайки пред вид богатото разнообразие от индивидуални особености на всяка котка, все пак е възможно да се намерят в жилището няколко места, които да се харесат на нашите капризни четириноги приятели. Повечето от тях предпочитат височинни точки, от които се разкрива широк обзор на цялата прилежаща площ. По-плахите от тях пък, напротив, ценят много повече възможността бързо да могат да се скрият от евентуална опасност.

Има различни вкусове: някои писани обичат по-мекичкото, други предпочитат да спят на твърдо. Но в едно отношение са единни – всички без изключение ги влече топлото – печка, радиатор, работещ телевизор или хладилник. Само че тук ги дебнат опасности. Не трябва да ги допускаме до работещи електроуреди! А се случват и такива неща като това да се напъхат в отворена фурна, да се долепят до работещ калорифер или да легнат върху плочата. Ако не ги забележим и веднага не изключим електричеството или не отстраним горещия източник, може да се случи и нещастие...

Мрачните, скрити от погледа кътчета, вдлъбнатини и ниши, дълбоки съдове, сандъци и кутии – всичко това също влиза в списъка от любими места за уединение. Дори е много трудно да се предвидят всички варианти на котешкия избор. Той може да падне както върху коша с прясно изпрано бельо, така и върху някоя кутийка, поставена в ъгъла на земята. Примамливо може да се окаже и открехнато чекмедже или гардероб, и празната картонена кутия за обувки.

Но най-голямото наслаждение е да се разположиш по-близичко до човека – на раменете, върху главата или врата на стопанина, да се свие на кълбо в скута му и там да започне да мърка, блажено придремвайки. Понякога те избират в качеството на постеля крайно непредсказуеми и странни предмети, много често нужни в момента на човека – като книги, писалищната маса, вестници. Всички котки имат необяснима склонност към хартията. Някои от тях намират покой единствено върху разгънат някъде лист хартия.

Забраненият плод винаги е сладък. Това се отнася в пълна сила за постелята. Не собствената, разбира се, а на стопанина. Тя има магическа притегателна сила. И от това как ще се отнесе към това стопанина, зависи бъдещия характер на неговия питомец – ще се превърне ли той в разхайтен глезан или не.

Как да съчетаем такива на пръв поглед взаимно-изключващи се неща като удобството за животното и реда в къщи? На първо място, по възможност не забранявайте на животното да си избере свое любимо място. Вместо това опитайте да го превърнете в хигиенно-приемливо кътче, като го направите лесно за почистване и от лесно сменяем материал. Подходящи за целта са малки възглавнички с калъфки, които да можете да попарвате или перете, стари детски одеалца, пелени или постелки. На второ място, много е важно да следите котката ви да не влиза в различни отвори из къщата, които временно или по невнимание сте оставили незатворени. И преди да ги затворите, непременно проверете дали тя не е вече там.

Ако вече сте изучили привичките на вашата котка, то без усилие ще можете да определите кой тип убежище повече я устройва – празна кутия на открито покрита отвътре с плат, или закрита къщичка с отвор от едната страна, от типа на кучешката колибка, с подвижен покрив за основно почистване.

А постелята на стопанина трябва да остане за котката забранена зона!

Свежият въздух – какво да правим с него? На котката той е нужен точно толкова, колкото и на човека. И това, че обича да стои на перваза на отворения прозорец говори не само за любопитството й, но и за това, че се чувства като на разходка. Чистият въздух подобрява самочувствието на животното. Тук от значение е и възбуждащото му действие: очите, ушите и носа възприемат жадно нова информация от обкръжаващия свят. Но за да не стане така, че „екскурзиантът” да отиде прекалено далеч, трябва да се взимат някои предохранителни мерки. Падането от голяма височина нерядко става причина за тежки осакатявания. Прозорецът, който котката ви посещава най-често, трябва да се укрепи с мрежеста или телена преграда. Балконът може да се обгради отвсякъде с мрежа или с решетки, така че за четириногия ви провирач и скачач те да са непреодолимо препятствие.

Повечето котки са отявлени индивидуалисти. Приятелството помежду им е рядкост. По-скоро биха завързали приятелство с кучето, заедно с което живеят, отколкото с друга котка.

Самотният живот се е превърнал в трайна характеристика на тези животни. Сами си вършат работата, сами си играят, ядат, ловуват или се грижат за чистотата си, сами почиват и сами спят. Стадното поведение им е чуждо.

Но котките също трябва да се приспособяват към заобикалящата ги обстановка. И при това контактите по между им, както и между тях и други животни и хора, понякога не са така редки.

Любимите ни писани силно се привързват към домашната обстановка и се чувстват пълновластни господари в своя участък. „Участък”, разбира се, не бива да се възприема в буквалния смисъл – той не е ограден от граница, но животното яростно би го отбранявала при всяко посегателство. Центърът на този участък е дома, апартамента, където котката се чувства стопанин – тук тя спи, почива, храни се. Всичко това се отнася както за градските, така и за селските котки.

В околностите на „главната квартира” се простира област за разузнаване и лов. Тук могат де се срещнат и други котки, но до бой никога не се стига. Котките спазват дистанция, като избягват контактите. Всяко животно си има свой маршрут, по който извършва обхода на своите владения в точно определено от нея време от денонощието.

2

Особени грижи полагат котките за ловните си територии. Те ги маркират: разпръскват урината си навсякъде и оставят екскрементите си, които, въпреки обичайната си практика, в този случай не заравят.

Интересно е да се наблюдава поведението на две или повече котки в сравнително тясно пространство, каквото е например апартамента или двора на къщата. Щом попаднат на непознато място, първата работа на котката е да изследва района. Само след тази „инспекция те могат вече да пристъпят и към други дела. Ако територията е непозната и за двете котки, то всяка от тях води изследването от там където е, преди двете да пристъпят към запознанство.

Ами ако при първата среща само едната котка познава местността? Тогава втората няма да може спокойно да изследва територията. Първата, чувствайки се по-свойски на това място, постоянно ще й пречи, демонстрирайки своето превъзходство. Затова втората почти винаги ще постъпи така: ще си намери някое закътано и по възможност високо място с добра възможност за наблюдение и от там ще следи развоя на събитията.

А ако помещението се окаже „главната квартира” за едно от животните, то тогава то, в ролята си на стопанин, ще се опита с енергични действия веднага да прогони съперника си.

Ето че на неутрална територия се срещат две котки с еднакви права на този участък. Как биха се държали? Любопитството, преплетено с повишено внимание, ще бъде преобладаващо при първите крачки и на двете.

Много е важно за всяка една от котките да улови миризмата на съседката си и да я изучи колкото се може по-многостранно. Така протича първият контакт от разстояние – душейки една друга нос срещу нос, изопнали шиите си силно напред. След което се изследва областта на врата, после хълбока и процедурата завършва при опашката. В тази ситуация високо вдигнатата опашка може да се разглежда като проява на добри чувства. То е като „зелена светлина” за другата котка: можеш да се приближиш!

По-нататък всичко ще зависи от поведението на партньорите. По-силният ще започне да притиска по-слабия или по-изплашен от двамата. Последният ще премине в отбрана и по всяка вероятност ще бъде принуден да се спасява с бягство.

Сега ще поговорим малко за особеностите около отглеждането на котки в града и в селски условия.

В града никак не е трудно котката да излезе от къщи на улицата. По сложно е да се върне обратно вкъщи. Спомнете си колко от тях сте виждали пред входа на някоя сграда, силно и жално мяукайки пред затворената врата. Много от техните собственици, заети със свои дела, на работа или просто от леност, не се грижат за животното, което са пуснали да се разходи часове преди това и често направо забравят за него.

Свободните разходки по двора водят след себе си и други, далеч по-неприятни последствия. Навикът да ходят до тоалетната на мека и рохкава почва карат много котки да използват навън за тази цел цветни лехи или детски пясъчници.

Ето някои прости правила, които е добре да се спазват от собствениците на котки в градски условия. Да не се пуска животното на улицата. А ако го пуснете, непременно го дръжте под око. Няма нищо смешно или срамно и в това да разхождаш котката си на каишка.

Животно, което обитава само и единствено апартамента, зависи изцяло от стопаните си. Затова и повече се грижете за него: поддържайте му чистота, по-често проветрявайте стаята, за да не се получава неприятна миризма и задух, и следете козината да остава чиста от паразити.

И запомнете – колкото повече котки живеят под един покрив, толкова повече грижи и нерядко и неприятности чакат стопаните им.

Да се отглежда котка на село е по-просто, но все пак и то си има свои специфични сложности.

Селската котка търси скривалища по къщи, плевни, под сайванти. Там тяспии създава потомство. Менюто й обикновено се състои от остатъците от трапезата на стопаните. Такава котка витаги е сита. Но достатъчната и редовна храна не притъпява ловните й инстинкти. Дори домашните котки си остават хищници, ловки и силни.

Още по-активни са онези от тях, които живеят в двора на групи. Това всъщност са тези котки, които някак са се оказали излишни и отхвърлени. Те вече не могат да се ползват от облагите на живота близо до дома и да получават наготово храната си, и така са били принудени да се оттеглят по-далеч, в околните на селото гори и поля. Гладът и необходимостта да отглеждат потомство ги принуждава изцяло да се върнат към природата на дивите си предци. Техни жертви стават птици и различни обитатели на ниските етажи на горската екосистема. Контактът с диви и подивели животни може да доведе до възникване на различни заболявания. Подивелите котки попълват списъка на видовете, подлежащи на отстрел.

Но и свободно разхождащата се из селото котка от време на време я грозят опасности. Особено често това става в градинските участъци или при вили в близост до гори или полета. Любопитството, влечението да узнае какво има там зад оградата, неуважението към всякакъв род заграждения – всичко това води след себе си редица неприятни последствия. Много котки загиват под автомобилни гуми по междуселските пътища и шосета.

За да не се случват такива работи, собствениците на котки трябва да спазват следните правила. Котката не трябва да се оставя по цял ден на самотек, иначе ще се превърне в скитник. Ако сте заети, или се погрижете по-рано за вашия питомник, или оставете във вратата малка котешка портичка, през която тя да може да влиза и да излиза. Не забравяйте и простата, но толкова трудна за помнене истина: котката трябва да се храни редовно! Внимателно наблюдавайте колебанията в самочувствието на котката.

В определени месеци на годината – в умерено климатичните области това са март-юли – котката трябва да бъде пускана само под най-щателно наблюдение, защото това е времето, когато повечето пернати си отглеждат потомство.

И още едно правило. Ако сте взели котката с вас на вилата, трябва на всяка цена да си я върнете обратно у дома, в града. Глутниците от скитащи бездомни котки, „забравени” от своите стопани, са свидетелство за човешкото коравосърдечие и равнодушието му към съдбата на живите същества, чиито живот зависи от него.

(Източник: Н. Непомнящий)