Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Семейство “Котки” е известно на латински, като “Felidae”. Разделено е на 3 подсемейства: Мъркащи котки, Ревящи котки и Гепардови. Всяко семейство е разделено на родове – Мъркащите котки са 18 рода, Ревящите – 3 рода и Гепардовите – 1 род. В семейство “Котки” влизат 37 вида животни сред които гепард, ягуар, леопард, тигър, лъв, пума, рис и т.н.

Котките, които ни интересуват са под-вида “Домашни котки”. Освен тях има още два под-вида - Африканска дива и Евроазиатска дива котки. Трите под-вида са части от вида “Дива котка” , наред с която в рода влизат и Пясъчната, Тръстиковата, Чернокраката и Сивата котки. Последното е важно, тъй като понякога се прави грешката Пясъчната котка например да се поставя на едно ниво с породите Домашни котки, което е много грешно.

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.

През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.

Отличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен.

Както всяко живо същество и котката има нужда от пълноценна и качест­вена по състав храна. В зависимост от пе­риода на своето развитие и физиологичното състояние нуждите на котката от хранител­ни вещества и енергия се променят. В периодите на растеж на организма и при бременност котките са особено чувствител­ни към липсата или недостига дори и на едно от необходимите им хранителни ве­щества.

Колко може да тежи една котка? Обикновено не повече от 5 килограма. Но ето, че един котарак на име Тигър многократно превишава тази норма – той тежи цели 19,5 килограма. Размерите му също са впечатляващи – дължината му е 84 сантиметра, диаметъра на шията му е 31,7, а на талията – 83,3 сантиметра. Но това, разбира се, е рекорд, т.е. изключение. Като правило масата на най-леките породи котки не превишава 1,5 килограма, а най-едрите не тежат повече от 10 килограма.