Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.

Европейските котки започнали обособяването си като порода още от римско време. Когато през 70-те години на миналия век в Англия започнали да се провеждат фелиноложки изложби, селекционерите обърнали внимание преди всичко на местните туземни котки и започнали селекционна работа с тях още от 1870 г. В първата специализирана книга, датираща от 1889 г., те вече били описани под името британски късокосмести котки. След този период обаче били изместени от станалите по-пулярни и ефектни персийски и сиамски котки. През 1892 г. на лондонската фелиноложка изложба за първи път били демонстрирани тигрови европейски късокосмести котки, които на фона на пищните персийски котки останали незабележими за вниманието на публиката.

Според окраската съществуват седем вида абисински котки. Традиционно се срещат златисто кафяви представители със черни нюанси. Основата на козината е червено-оранжева или прасковена. Носът е червен, а възглавничките – черни.

Освен тях се срещат и червеникавокафяви котки с розови носове и възглавнички, сиво-сини, светло-бежови и сребристи. Извън тези цветове, които се считат за предпоставка котката да участва в състезания, има абисински котки в „шоколадов” и в светло люляков цвят.

Много котки, които живеят в градски апартаменти, нямат свободен достъп до улицата за разходки. В резултат на това те скучаят и се опитват да разсеят скуката или с помощта на разрушителни дейности (късат, дерат, драскат и гризат всичко наоколо), или с ядене, или с едното и с другото заедно.

Пословицата „като котка и куче” е вече отдавна остаряла. В действителност котката и кучето прекрасно съжителстват един с друг в един и същи дом, стават добри приятели и се обичат. Когато живеят под един покрив с таралежи, птици или други животни, котките никога не ги закачат. Навярно ви е известна и знаменитата в литературата „Котешка къща”, в която котките мирно съжителстват с плъхове.