Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.

Много котки започват да спят заедно с децата още от времето, когато децата са много малки и в продължение на години служат като възглавница, като любима довереница и като източник на комфорт за малчугана. Не пренебрегвайте вашата котка! Когато в къщата се появи новородено, котката може да се окаже на съвсем заден план. Дори и котката ви да не е ревнива, тя живо ще се интересува от това новопоявило се същество. Котешкият ви приятел по всяка вероятност ще почувства загубата на някои членове на семейството, и особено ако те са онези, на чиито скут тя е свикнала най-често да си помърква. Котката може да е и изплашена, но при всички случаи е и заинтересована. Тя може да поиска да се запознае с новороденото, а би могла да се държи и напълно независимо. При всички случаи направете така, че да поощрите мирните усилия на котката и внимателно да я запознаете с новия член на семейството.

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.

Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки.

Породата е създадена в САЩ през 1860 г. чрез кръстосване на продуктивните американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг).