Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.

Какво харесва котката

- Място на слънце, до печката, на дивана или на леглото.

- Няколко „игрови сеанса” дневно – с любимия си стопанин или с друга котка.

- Да се храни едновременно с хората, а понякога да си взима и от човешкото ядене.

- Да има чиста, суха тоалетна, винаги достъпна, дори ако котката прекарва по-голямата част от деня вън от дома.

- Да пробва на вкус различни растения, защото нежните стръкчета са така вкусни, а после да ги повръща върху килима

- Леко да я чешат и да отстраняват с четка окапалата козина, но само когато на нея това й харесва.

Британската късокосместа котка е известна също и като британска синя късокосместа, което не е много точно, тъй като едната порода произлиза от другата и е неин подвид. На практика сиво-синкавите на цвят британски късокосмести котки се определеят като британски сини.

Породата е създадена през 1960 г. в Калифорния (САЩ). Произхожда от една бяла синеока персийска котка с име Жозефина, заплодена от сиамски котарак с име Регед. Бременната персийка била блъсната от автомобил и тежко ранена, но въпреки това тя успяла да роди. В нейното потомство забелязали уникалено качество. Котенцата били толкова спокойни, отпуснати и пасивни, че буквално увисвали в ръката като парцалена кукла - поради тази причина породата била наречена така (от англ. гаgdoll-парцалена кукла). Котетата, като че ли били загубили всякакво чувство за страх и били безчувствени на болка, което ги правило изключително уязвими.

Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки.