Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка.

Покрай цялата тази приятно възбудена неразбория е много лесно да забравим, че много от украшенията вкъщи представляват реална опасност за котката. Ярките и силно чупливи топки и други играчки по елхата, дългите електрически проводници за мигащите лампички, и дори самият факт на появата на дърво в стаята, определено ще привлече вниманието на котката и едва ли тя ще се лиши от удоволствието щателно да изследва елхата.

Но играта с тези предмети е много рискована. Стъклените играчки лесно се чупят, парченцата могат да наранят лапичките или даже да попаднат в окото. А докато се омотава около електрическия кабел увлечена в бурна игра, котката се излага на опасността да стане жертва на токов удар. Зле закрепената елха пада само щом коткате се опита да се покачи на нея за да се добере до играчките.

Много родители рано или късно чуват подобна молба-изискване от своите деца. На мястото на „котенце” може да фигурира „кученце”, „хамстерче” и по-рядко „птиченце”. Но при всички случаи смисълът на детската молба остава неизменен: то иска в дома да има животинче. При това няма никакво значение колко играчки има. Дори когато играчките са малко и родителите се опитат да го съблазнят с някое ново, модерно механизирано чудо на играчната индустрия за да му отвлекат вниманието от исканата писана или кутренце, малкият човек често остава непреклонен. Тогава обикновено възрастните оказват натиск за да принудят подопечния си малчуган да се откаже от желанието си да им завъди вкъщи някакво домашно животно. В качеството на аргумент те често се позовават на потенциалната опасност, която представлявали кучетата и котките за здравето на детето – бълхи, глисти и „въобще всякаква там зараза”.

Бурманските котки традиционно са кафяви на цвят и с медни очи, но благодарение на селективното им развъждане днес има голяма гама от цветове. Като изключение се срещат и котки със сини очи, което е резултат на смесването със сиамските котки.

Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби.