Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Европейските котки започнали обособяването си като порода още от римско време. Когато през 70-те години на миналия век в Англия започнали да се провеждат фелиноложки изложби, селекционерите обърнали внимание преди всичко на местните туземни котки и започнали селекционна работа с тях още от 1870 г. В първата специализирана книга, датираща от 1889 г., те вече били описани под името британски късокосмести котки. След този период обаче били изместени от станалите по-пулярни и ефектни персийски и сиамски котки. През 1892 г. на лондонската фелиноложка изложба за първи път били демонстрирани тигрови европейски късокосмести котки, които на фона на пищните персийски котки останали незабележими за вниманието на публиката.

Както всяко живо същество и котката има нужда от пълноценна и качест­вена по състав храна. В зависимост от пе­риода на своето развитие и физиологичното състояние нуждите на котката от хранител­ни вещества и енергия се променят. В периодите на растеж на организма и при бременност котките са особено чувствител­ни към липсата или недостига дори и на едно от необходимите им хранителни ве­щества.

Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби.

Норвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки.

Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие.