Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна.

Според окраската съществуват седем вида абисински котки. Традиционно се срещат златисто кафяви представители със черни нюанси. Основата на козината е червено-оранжева или прасковена. Носът е червен, а възглавничките – черни.

Освен тях се срещат и червеникавокафяви котки с розови носове и възглавнички, сиво-сини, светло-бежови и сребристи. Извън тези цветове, които се считат за предпоставка котката да участва в състезания, има абисински котки в „шоколадов” и в светло люляков цвят.

Обикновено котките и децата се спогаждат добре. Но понякога детето не разбира, че мъчи любимото си котенце като го разнася из апартамента, облича го в кукленски дрешки, играе си с него прекалено дълго или несъобразено грубо. Родителите трябва да обяснят на детето, че котката не е играчка, а живо същество с тънка чувствителност, към което трябва да се отнасяме с уважение.
За да получите от котката онова, което искате, трябва да спечелите симпатията й, да я убедите, че желанията ви съвпадат. Никога не трябва да се допуска принуда, насилие, заплахи и наказания (още повече физическа разправа) или промяна на отношението ви към нея.

Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.

Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.