Котките.com, Обяви, Статии, Форум, Каталог, Породи Котки

В Месопотамия, Анадола и Йордания са открити в непосредствена близост останки на хора и на котки, които са датирани на повече от 9000 години. Трудно е обаче да се установи дали става въпрос за вече опитомени животни или за диви котки, които са били обект на ловуване заради меката си козина. Поради това за начален период на процеса на опитомяване на котките се счита времето около 4000 години преди новата ера.

От древен Египет произхождат първите неоспорими доказателства за мирното съвместно съществуване на котки и хора – гравюри и надписи, създадени около 3000 години преди н.е. Най-ранното свидетелство за опитомяването на котките е изображение на котка с каишка, открито при разкопки в една от могилите на петата египетска династия.

Европейските котки започнали обособяването си като порода още от римско време. Когато през 70-те години на миналия век в Англия започнали да се провеждат фелиноложки изложби, селекционерите обърнали внимание преди всичко на местните туземни котки и започнали селекционна работа с тях още от 1870 г. В първата специализирана книга, датираща от 1889 г., те вече били описани под името британски късокосмести котки. След този период обаче били изместени от станалите по-пулярни и ефектни персийски и сиамски котки. През 1892 г. на лондонската фелиноложка изложба за първи път били демонстрирани тигрови европейски късокосмести котки, които на фона на пищните персийски котки останали незабележими за вниманието на публиката.

Породата е наречена в чест на древните келтски племена, населяващи британския остров Уелс - кимерийците, а освен това Суmric на англ. означава уелски. Както менската безопашата котка, кимрик е създадена по естествен път и е известна още отпреди няколко столетия. Дългата космена покривка от тази порода се е появила в резултат на мутация от менкса. Според някои изследователи през XVI в. чрез търговски кораби от Далечния изток били докарани азиатски безопашати котки на остров Мен в Ирландско море. На острова котките се кръстосвали и размножавали в продължение на векове, като се раждали не само късокосмести, но и дългокосмести котки. Благодарение усилията на канадеца Блей Райд Уелш и американеца Леели Фолдсейк, които се заели със селекционирането на дългокосместата безопашата котка, в Канадската асоциация на любителите на котки през 1976 г. бил създаден стандарт на породата кимрик, който бил необходим за участие във фелиноложки изложби.

Котките са извънредно придирчиви що се отнася до избора на постоянно местожителство. Особено прецизно избират кътчето си за спане. Не се намесвайте, не им пречете в това! То не е проста работа. Ами че нали трябва да се избере такава „точка”, от която да може да се следи всичко, което става в къщата! Котката ви може да смени няколко места, преди да намери онова най-подходящо, което наистина й харесва. Стопанинът й, разбира се, също може лесно да бъде разбран – за него е важно котката да не му създава неудобства и да не предизвиква безпорядък. Затова той все се опитва да настани своята писана в някоя кутийка или кошничка по-близо до вратата. А тя – не иска и да чуе! Тя вече си има избрано заветно местенце върху облегалката на дивана. Но там пък така си личи всяка мръсотийка, която лапичката й донесе, всяко паднало косъмче! ... Котката трябва да бъде „вразумена”, като при това да не се влиза в конфликт с правилата на хигиената.

Много родители рано или късно чуват подобна молба-изискване от своите деца. На мястото на „котенце” може да фигурира „кученце”, „хамстерче” и по-рядко „птиченце”. Но при всички случаи смисълът на детската молба остава неизменен: то иска в дома да има животинче. При това няма никакво значение колко играчки има. Дори когато играчките са малко и родителите се опитат да го съблазнят с някое ново, модерно механизирано чудо на играчната индустрия за да му отвлекат вниманието от исканата писана или кутренце, малкият човек често остава непреклонен. Тогава обикновено възрастните оказват натиск за да принудят подопечния си малчуган да се откаже от желанието си да им завъди вкъщи някакво домашно животно. В качеството на аргумент те често се позовават на потенциалната опасност, която представлявали кучетата и котките за здравето на детето – бълхи, глисти и „въобще всякаква там зараза”.